Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2013 01:48 - Двете Българии
Автор: kirilstankov Категория: Други   
Прочетен: 3114 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 11.08.2013 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Поводът за това писание е колкото сериозен, толкова и абсурден. Един стадион. Който се оказва единственото място, на което могат да се проведат мега-концерт и някакъв плейоф (каквото и да означава това). Да, моята позицията е ясна от самото начало. Защото Роджър Уотърс е явление, сам по себе си и като басист, композитор и певец на Пинк Флойд – може би най-важната, обичана и слушана рок група на всички времена. И освен това става въпрос за шоуто „Стената“. Тази, която се предполагаше, че по „безкръвен“ път сме разрушили и тук, някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Ала уви – не сме. Една голяма част от хората, живуркащи в територията, наречена България си мислят, че стена е само редица от футболисти пред футболна врата, пазещи топките си, като най-скъпоценното, което имат.

За тази територия такъв концерт е събитие – ако щете символично във времена, когато няколко хиляди „лумпени“ се опитват да вразумят обществото, в което живеят (ако такова въобще съществува) и да го накарат да пробва пак да събори Стената. Срещу него, на кантара на народомислието, се поставя един футболен мач. Не искам да подценявам този спорт, сигурно в него има красота, която обаче рядко успява да пробие през простотията на запалянковци, собственици и, за съжаление – треньори и играчи. Освен това договорът за този концерт е подписан преди 10 месеца, съвсем законно, а за „Лудогорец“ до преди 2 дни не се е знаело ще стигне ли до т.нар. плейоф или не.

Живеем в две Българии. На една и съща площ тук съществуват две нации, два народа, споделящи (донякъде) един и същ език и нещастието да бъдат управлявани от глутница недодялани мутри вече почти четвърт век. И то след половин век псевдо-комунизъм. Не, не повече, а точно две.

В едната България живеят хора, които ще пътуват от всички градове и села до София за да гледат „Стената“ на Флойд“. В другата – индивиди, които не знаят какво е това, защо другите „идиоти“ биха го направили, и ще бълват омраза във форуми и сайтчета.

В едната България музиката на Флойд се слушаше апокрифно 20 години преди да престане да е забранявана. Записваше се тайно, прехвърляше се от плочи на касети, после пак на касети и така, докато стигнеше до всички онези, които и тогава знаеха какво е сбъркано и какъв е смисълът на думата „свобода“.  После моряците вкараха апокрифно и филма на Алън Паркър. И той, пак, само за седмици, стигна до всяко кътче на територията. Или поне до тези, които бяха чували за Флойд.

В другата България апокрифно се слушаше сръбска музика, Лепа Брена и всякаква подобна измет. Официална беше само блудкавата естрадна музика и бледия рок на няколко разрешени групи.

Дойде 1989 г. и забраните паднаха. Унисон започнаха да бълват фалшиви касети с всичкия рок на света, ала другата България съвсем скоро създаде своето изчадие – чалгата. Облече го в шарени дрешки, наду го със силикон и то пое своя Франкенщайновски път – завладявайки и унищожавайки всичко свестно. Просмука се и пусна пипала на всякъде – в телевизии, вестници, по улицата, в „клубове“.

В моята България се радвахме на всяка „западна“ група, която идваше тук. Те бяха символ на това, че вече сме други, част от Европа, част от нормалния свят. Ала – уви – не било така. В другата България заразата се развиваше главозамайващо бързо. И превземаше една след друга душите на обърканите и страхливи, уплашени от „свободата“ индивиди. Превзе образованието, превзе децата, отрови Черноморието. Създаде си институции, отгледа си „политици“, извая кумири и звезди и – най-страшното – стана модел за подражание на милиони.

В едната България се опитваха да си затварят очите пред израждането на една нация.
В другата – бяха горди от това израждане и живееха като ракови клетки в лаборатория.

Разликите ставаха все по-крайни, непреодолими, за да се стигне до днес. До времето в което ние няма как да се срещнем – ние от двете Българии.

В едната има хора с достойнство и смелост, които, неясно защо, или може би все пак с някаква надежда, са останали да живеят тук, въпреки задушаващата воня, която се носи от другата България. Те са повече или по-малко интелигентни, имат образование, знаят как да пишат и говорят правилно на един от най-древните славянски езици.
В другата езикът е само средство за поръчване на ядене и пиене и псуване по време на някой мач. Повечето индивиди от другата България не могат да напишат 2-3 свързани изречения, а за граматика да не говорим.

Една България почти не чете вестници, не гледа телевизия, защото от там се носи вездесъщата чалга, манипулира, лъже и изкривява. В тази България се търсят алтернативи за комуникация или информация – Фейсбук, независими сайтове и прочие.
В другата България се попива всичкия боклук, който се бълва от „Шоуто“ на Слави, турски сериали, риалити формати, репортажи на малоумни журналисти, евтини американски филми.

В едната България културата е все още жива. Въпреки опитите да бъде затрита. Онези, които бяха на митингите след 1989 сега са големи и се опитват да намерят алтернативи за децата си – за да получат все пак някакво що-годе читаво образование.
В другата културата и образованието нямат смисъл – там на почит е силата, далаверата, лъжата, тоест всичко, което може да донесе малко пари. Превърнаха кината в казина, напълниха крайбрежието с кичозни хотели. Защото в другата България парите са всичко – те купуват. Купуват мислите, верността, властта. Купуват големи телевизори, кичозни бански костюми и абсурдни абитуриентски рокли. Джипове. Заградени имоти по селата. Отвратителни мутро-барокови „палати“ в полите на Витоша. Купуват душите. Купуват всичко. И го убиват.

В другата България няма нищо нередно в това да метнеш фаса си или опаковката от евтина вафла навсякъде. Да си груб, нечистоплътен, прост и агресивен. Да се друсаш в новата си кола, надул чалгата до край, овесил няколко кила ланци по врата.
В моята България има все още хора, на които им пука за природата, опитват се да запазят малкото останали девствени места от територията. Почти безуспешно. И тези хора са мразени и осмивани!

Да, в другата България е редно и даже модерно да мразиш. Да завиждаш. Да лицемерничиш.
В моята България има хора, които биха направили всичко за да спасят куче от зверствата на другите индивиди. Или котка. Или врабче. Тези хора четат, ходят на малкото свестни филми, които се прожектират тук, пеят, свирят, рисуват, слушат хубава музика.

В другата България не се чете. Много от индивидите в нея не са прочели и една книга през целия си живот. Един такъв дори стана и министър-председател (защото половин „Винету“ не се брои!). Но само на другата България. Не на моята.

И сега на власт са идиоти от другата България. Избират мутри за ченгета. Насъскват ченгета срещу хора. Предпочитат плейофи пред исторически концерти. Подкрепят „бизнесмени“ – пак от тяхната си България. Строят магистрали, хотели, паркинги, леят бетон, крадат и лъжат. Но лъжат главно индивидите от другата България. Мен не можете да ме излъжете. Не можете и да ме купите – мен и останалите хиляди, десетки, стотици хиляди, които искаме да живеем в нашата България.

Ние нямаме нищо общо с вас. Вие ни мразите. Да, и ние ви мразим. Аз ви мразя. Защото окрадохте и унищожихте страната в която съм роден. В която израстнах, учих се, презаписвах Флойд и Юрая Хийп. Която кръстосвах на длъж и шир на стоп и която беше толкова красива! Изродихте народа на България и го разделихте. За да владеете. Само, че скоро, ако не си отидете, няма да има какво да владеете.

И вие го разбирате, вие от другата България. Миришете на страх. Защото ви стана ясно, че нас ни има. И, че няма да се дадем лесно. Каквото и да ни струва това.

Затова концерт на Роджър Уотърс ще има. Няма да ви позволим да ни изнасилите и този път! Ако трябва ще превземем стадиона! А „Лудогорец“ нека играят на малки вратички в някой от вашите чалга-клубове или на плажа в любимия ви Слънчев Бряг.

Ако някои от вас още не знаят в коя България живеят – време е да решите!

TEAR DOWN THE WALL!




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Изключителна статия!
09.08.2013 20:35
Интересно защо ли няма коментари? Явно преобладаващата част от публиката е от... А имаше други времена. Ония съблогъри изчезнаха. Преобладава втората май.
цитирай
2. chavdar01 - В БЪЛГАРИЯ САМО ЧАЛГАТА СЕ РАДВА НА УСПЕХ!
09.08.2013 21:27
НЕ БИХ СИ И ПОМИСЛИЛ ДА СПРА ТОЗИ КОНЦЕРТ
ЗАРАДИ ЕДНО МАЧЛЕ?!
цитирай
3. demonwind - Въпросът се реши...
09.08.2013 22:26
Но тук се ражда друг въпрос - защо в България, при толкова футболни босове милионери (милиардери) има само един стадион, на който могат да се играят мачове от ШЛ? Доколкото знам, за да влезе в Англия отбор във висшата лига, освен да се пребори с конкуренцията, трябва да има и съответния стадион. Имало е прецеденти - отбор да влиза в лигата и да се отказва, само защото не отговаря на стандартите...
Чалгата превзе културата, но преди нея превзе и футбола. Да не говорим, че младите свързват името Левски с отбора от Герена или Ботев с "канарчетата". А да сравняваш Роджър Уотърс с Лудогорец... все едно да сравняваш крал Ричард Лъвското сърце с Бойко Борисов... ;)
цитирай
4. tera - Добре де, къде е проблемът?
10.08.2013 00:48
Концертът е обявен преди месеци, какво се случило след това?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kirilstankov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 86356
Постинги: 12
Коментари: 119
Гласове: 127
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930