Преди няколко дни някой от виртуалните ми познати из Фейсбук ме покани да се присъединя към група "Групите нищо няма да променят ,докато не се вдигнем...ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТ !" 
Въпреки лекия абсурд в името на групата, отричаща сама себе си "отидох", погледнах и видях следното описание: "Шибаните групи нищо няма да променят ,докато не станем от компютрите и не отидем да изразим мнението си ,да защитим интересите си ,семействата си !!!"
Наистина си помислих, че.. Абе, че някой свестен човек стои зад това. Но после набързо видях, че повечето от доста малкото членове на тази група, няма да станат от компютрите си...
"Предлагам тези,които сме тук в тази група,след като се съберем достатъчно,да си спретнем отново протестче." Протестче, като купонче. Има ли разлика? Нали както и през 89 и през 91 и през 97 можем да си пийнем преди и след това, че защо да не изпушим и една трева по време на въпросното "протестче"? Пък може и някоя романтична случка да се случи... Нали?

Тази група има днес само 851 члена! Други стигат до дестки хиляди. Та дори и стотици хиляди. Като например групата, която иска затвор за "копелето", отрязало краката на кучето в Дряново (също права кауза). Ала група, която би поискала затвор за отрязалите не краката, а душата, и не на едно куче, а на цял народ, не би била особено популярна, изглежда.

И какво всъщност са тези групи във Фейсбук? Един вид мастурбация на яве - ето, аз съм член на тази и тази група, защитавам тази и тази "кауза", и за това мога да продължа да си живуркам без да си мръдна пръста за нещо съществено - клик върху един бутон и вече си природозащитник, бунтар, политик, нов, електронен вариант на измрелите вече "активни борци". Още един клик и излизаш от групата, ако гаджето не я харесва...

Но... сарказма настрана - тази група ме накара да се замисля (а на 42 не се мисли току-така :) ). Протест. Да, обичам протеста, във всичките му форми. Навремето нарочно не си стрижех косата, пътувах на стоп, пеех "Коса", сънувах Уудсток и ходих по Джулаи преди да станат фестивал на бира-скара и любителски рок. 89 и годините след нея бяха за протеста като таратора за копър - вирееше навсъде - оказа се, обаче, посаден от тези, срещу които протестирахме. А ние лапнахме въдицата. И то яко.

И сега какво? Пак ли протести? Да си спретнем едно двудневно, ама ако може да е в събота-неделя, защото в петък съм на рожден ден, а през седмицата трябва да се бачка - няма как - капитализъм, нали това искахме?..

Обаче... Дори и наистина да се получи истински протестен протест и да дойдат двойно повече от членовете на въпросната група има нещо гнило в самата идея да протестираме срещу тези, които сега са на власт. Защото да протестираме по някакъв начин означава да ги признаем, да ги легатимизираме. А те това не заслужават.

Тези сега имащи власт не го заслужават, тези преди тях и онези преди и преди. Просто не заслужават никакъв протест. Те заслужават само едно - пълна забрава. Нищо друго. Заслужават да изчезнат от съзнанието, битието и спомените ни. Да се превърнат единствено в неясна болка в стомаха при пълнолуние. Болка, която не иска повече от една мастика за да я пратиш по дяволите!

Защото... мили приятели, пред кого да протестираме? Пред пожарникаря-автократ? Защо? За да се възползва комсолмолеца или агента Гого? Или пред... да кажем Европейския съюз - за да направим още по-голям българския резил?

Няма пред кого да протестираме - освен ако не ни харесва да се събираме ей-така, за едното прегракване около опашката на коня... А като се има предвид кой е на власт и как разсъждава, нищо чудно и протест, под каквато и форма да бъде тотално игнориран, ако не и подтиснат с насилие. Кой може да каже на това правителство каквото и да било?

Има само един начин - ако наистина искаме нещо за себе си, за тази страна и за хората, които имат нещастието да живеят в нея. И той е да отречам напълно и завинаги кликата, която ни "управлява", ограбва, манипулира, чалгизира и профанизира в продължение на 21 години. Защото надали някой нормален човек може да се заблуждава, че фактически властта - политическа и икономическа, -  някога е минавала в други ръце, освен в тези, някак си или някога подкрепяни от БКП и съответните деривати...

И начина е само един - да се създаде нова, свежа  политическа сила, която де се пребори с тумора, завзел душите и съзнанието ни. Борбата ще е невероятно тежка, защото метастазите са безброй и се размножават непрестанно – по улицата, по телевизията, в училищата ни и съответно вътре в домовете ни. И дори такава сила да се роди, подкрепата за нея няма да е голяма – тук народа гласува за бивши царе, пожарникари, мутри, и комсомолци. Обаче желанието й за оцеляване, чистота на идеите й, отричането на пошлостта и корупцията ще бъдат най-силния протест на който сме способни. Нужна ни е нова енергия, нова идея – както навремето ‘Солидарност’ в Полша. Ако щете както и Мартин Лутер Кинг в Щатите. Или дори както СДС тук, навремето. Нещо, което да изтръгне и съживи малкото ентусиазъм и светлина, които са останали в душите ни. Защото инак няма смисъл да протестираме – това ще е като агонията на умиращо животно – свряло се в някоя затънтена дупка за последните си глътки въздух.

Надявам се и вярвам, че това е възможно. Всеки ден намирам малки, дребни доказателства за това – в усмивката на колега-шофьор, в свежия поглед на млад човек, в групи, като споменатите по-горе, в защитниците на природата и в честните хора, които ми се случва да срещам.

Трябва да намерим сили и да повярваме в себе си – да искаме да променим първо самите нас, а после и страната, в която живеем. Дано е възможно! Амин!..